Красимир Аврамов

Красимир Аврамов над всичко

дата: 25.02.2010
автор: SerenDipity
медия: Bulgaria Sega


Краси Аврамов или Човекът - Глас, избраника, който ни представи на конкурса Евровизия 2009. Човекът, забъркан в най-големия музикален скандал, който България помни и в същото време, който не веднъж е изправял зали с хора на крака, онемели в бурни аплодисменти.
Отличен с наградата „Супер звезда на годината“ за 2005-а и напълнил Оскаровата зала - „Кодък тиътър“ до пръсване, създател на музикалния стил попера (p\'opera).
Именно тази легендарна личност очаквах в столично кафе, седнала на масата, нервно поглеждайки часовника си. Вече минаваха десет минути от уговорката ни за интервю, а него още го нямаше. „Звезди“ помислих си. В този момент през вратата  влезе мъж, който след крачка- две беше обграден от няколко момичета искащи автограф. След като разписа листчетата, Аврамов седна на стола срещу мен, поръча си чаша чисто кафе и се извини за закъснението си.
„Напоследък съм наистина ангажиран покрай записването на новата си песен, дуета с Пламена от Music Idol, пантомимното си шоу и предстоящия ми концерт.“ - каза Краси с леко изморен вид, но със заразителна усмивка на лице. В този миг се засрамих от това, че  се бях раздразнила, заради десет минутното му закъснение. Артиста срещу мен бе видимо изморен, но все пак нали беше тук, за да изпълни обещанието си за интервюто.
Попитах го по-обстойно за предстоящите му изяви.
„В момента записвам новото си парче, което се надявам да се хареса на хората, така както се харесва на мен самия. Звученето е доста по-различно от това, което съм правил до сега, вкаран е ориенталски привкус за повече харизма.“ Докато говори, продължава да се усмихва, явно не отдаваше на изтощението голямо значение. „Предстои ми пантомимно шоу на 13-ти март в драматичен театър „Сълза и смях“, за което вече върви реклама по националните радио станции и на което ще се радвам да те видя.“ Усмивката му става заслепителна и вече не мога да кажа, че умората му си личи. „Старая се да репетирам на шоуто усилено, паралелно с репетициите за концерта в родния ми град Сливен. Гледам да съчетавам всичко на веднъж, заедно със срещи с организатори и светски събития. Давам максимума от себе си и се надявам резултата да е наистина удовлетворяващ.“
Поглеждам Красимир Аврамов и се замислям, че той е изключително земен и непретенциозен човек, като всички онези минувачи пред прозореца на кафенето. Споделям тази мисъл с него. Той ми се засмива дружелюбно и отговаря: „Има ли причина да е обратното? Не се различавам от който и да е човек, отвън по широкия свят. Всичко което съм го постигнал, съм го постигнал с много труд и упоритост, но това е работа. И аз всеки ден се събуждам, оправям се и излизам от дома си отправяйки се към работното си място, като всички хора и започвам да творя. Използвам таланта си, така както други използват своя, за да рисуват, проектират, танцуват или играят.“
Впечатлена и истински заинтригувана продължавам да го разпитвам, този път за тазгодишния избраник, представящ ни на Евровизия. Искам да сподели мнението си. Певецът леко се поизправи на стола и започна: „Честно казано единственото, което мога да кажа е, че му желая успех. За добро или лошо тази година той представя родината ни и дано хората да го подкрепят. Но за мен Евровизия остава зад гърба ми и предпочитам да не се обръщам назад. Знам, че ми предстоят много нови неща и предпочитам да им се насладя. Каквото било – било, човек не трябва да живее в миналото, ако иска да изживее пълноценно днес.“
Той отпива глътка от кафето, а аз се замислям. Явно България и българския народ са забравили, какво означаваше ценност, след като от всякъде се чуваха и се изписваха толкова противоречиви и понякога грозни неща за така открития и интелигентен мъж стоящ пред мен. Сякаш разчел мислите ми той добави:
„Преди почти две години, покрай прословутия европейски музикален конкурс, чувах много неща за себе си. От пълни измислици до лъжи, през положителни отзиви, чак до злобни нападки и обиди. Обичан и мразен, от Човекът – Глас се превърнах в Човекът- Контраст.“
Иронична усмивка премина през лицето на господин Аврамов. „Явно медиите даваха на хората това, което искат. Някоя и друга апетитна небивалица, за да направят времето на българина сутрин с първото му кафе за деня по-интересно. Но и до сега се питам, нима от това имат нужда хората? От злоба, лицемерие и хаос оплетен в лъжи? Но по-добре на хората в устата, от колкото на хората в краката, нали така? Точно заради това предпочитам да не се връщам назад, а да живея днес и сега!“
Изумена от начина му на разсъждение и изказ едвам успявам да преглътна кафето, за да задам следващия си въпрос относно неизменната  връзка на любовта и песните му. Той ме погледна с непроницаемите се черни очи, сякаш въпроса ми го зареди с енергия. „Любовта е движеща сила, а музиката е начин на живот. С други думи музиката е любов и любовта е музика! Аз обичам да пея за любовта, защото тя е радост, тя е нежност, откровеност и муза. Любовта е вдъхновявала през вековете и  продължава да го прави и до ден днешен. Тя е навсякъде около нас, от двойката момиче и момче, вървящи прегърнати по улицата, майката, която нежно разрошва косичката на своето дете, до приятеля подаващ ти ръка, помагащ ти да се изправиш на крака. Всичко е любов, стига да знаеш през кой ъгъл да го погледнеш и как да го изразиш. Аз го правя чрез музиката си.“
В този момент мобилния му телефон започва да звъни, той ме поглежда извинително.“Съжалявам, напоследък често става така.“ Отговаря на обаждането и се оказва, че трябва да тръгва към звукозаписното студио, където вече го чакат.
Благодарим си за отделеното време, той плаща, като истински джентълмен сметката и тръгва да бърза по улицата.
Аз оставам сама на масата с недопитото си кафе, гледайки след него и с много положителни мисли за размисъл.